Красимир Грудев: НЗОК трябва да плаща за дейност, а не за длъжност

Лечебните заведения искат по-високи цени на клиничните пътеки вместо „уравниловка“ във възнагражденията

Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници се обявиха категорично против новия механизъм за финансиране, заложен в проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 година. В отворено писмо до институциите двете организации предупреждават, че опитът да се плащат заплати на медиците чрез държавни трансфери през Касата ще разруши действащия осигурителен модел.

Опасност от „уравниловка“

Председателят на Националното сдружение на частните болници Красимир Грудев коментира проблема в ефира на Радио Пловдив, като подчерта, че целевото финансиране на заплати премахва стимулите за качество на медицинската услуга.

„Ние смятаме, че това изкривява финансирането и финансовия модел на касата, защото най-простичко казано ще се получи така, че ще се изплащат едни пари на едни хора за заеманата от тях длъжност, без разлика дали те вършат някаква работа или не вършат работа“, заяви Красимир Грудев, цитиран от БНР.

Според него подобен подход на практика възражда социалистическия принцип на „уравниловка“, при който неработещите получават незаслужено възнаграждение, а добрите и натоварени специалисти губят мотивация.

Нарушени принципи

Болничните асоциации настояват, че основната функция на НЗОК е да заплаща за извършена медицинска дейност, а не да играе ролята на „ТРЗ отдел“ (Труд и работна заплата) на държавата. Те припомнят, че философията на модела е „парите следват пациента“ – принцип, който гарантира конкуренция и стремеж към по-добро лечение.

Вместо административно определяне на заплати, от бранша предлагат държавата да насочи ресурса към увеличение на цените на клиничните пътеки. Това ще позволи на мениджмънта на всяка болница да разполага с достатъчно средства, за да определи адекватни и справедливи възнаграждения според реалните резултати на своите служители.

Липса на диалог

В позицията си организациите изтъкват и друг сериозен проблем – замразените цени на клиничните пътеки. Въпреки естественото нарастване на приходите от здравни вноски и високата инфлация, стойността на медицинските услуги не е актуализирана адекватно от години.

„Обсъжданията на бюджета показват и липсата на адекватен диалог между Здравното министерство и болничните асоциации относно управлението на сектора“, допълни Грудев, цитиран от националното радио.

Според частните болници предложеният бюджет за 2026 година не само не решава проблемите в сектора, но и създава нови рискове за финансовата стабилност на лечебните заведения.