Дом за възрастни, хоспис и социална услуга – каква е разликата

Когато търсим подходяща услуга в помощ на възрастен близък, неизбежно се сблъскваме с понятия като социални дейности за възрастни, старчески дом, дом за възрастни хора и хоспис. Те често се използват като синоними, но в действителност означават различни форми на грижа и са предназначени за покриване на различни потребности.

Липсата на ясно разграничение между тези услуги може да доведе до избор, който не отговаря на реалните нужди на човека, за когото трябва да бъдат предназначени. В следващите редове разглеждаме основните разлики между тези понятия.

Какво е старчески дом?

Домовете за стари хора са традиционна форма на институционална подкрепа. Те могат да функционират под държавно, общинско или частно ръководство. Предназначени са за хора в напреднала възраст, които не могат да се обслужват самостоятелно, а близките им не са в състояние да поемат ежедневните грижи за тях. Тези домове осигуряват на възрастните хора базовият минимум – храна, отопление, хигиена, помощ в ежедневните дейности и наблюдение.

Домове за възрастни хора от резидентен тип

Резидентните домове за възрастнихора представляват по-съвременна форма на социална услуга – отговор на политиките за деинституционализация. Основната им цел, освен покриване на основните потребности, е да осигурят на хората в преклонна възраст необходимото спокойствие, сигурност и среда, максимално близка до домашната. Обикновено разполагат с денонощно медицинско наблюдение и условия, адаптирана към здравните потребности и възрастовите ограничения. В допълнение – предлагат възможности за социализация, насърчаване на социалната активност и самостоятелността и участие в дейности, свързани с желанията и интересите на възрастните хора.

Тяхна отличителна черта е индивидуалният подход в грижата. Този тип домове са подходящи за възрастни хора, които не се нуждаят от постоянно медицинско наблюдение и имат относително стабилно здравословно състояние.

Какво е хоспис?

Хосписът е специализирано заведение за палиативни грижи за хора с тежки и напреднали заболявания, при които активното лечение вече не е водеща цел. Основният фокус е върху поддържане на възможно най-добро качество на живот чрез облекчаване на болката, контрол на симптомите и осигуряване на постоянна медицинска грижа.

В хоспис се настаняват пациенти в много тежко здравословно състояние, които се нуждаят от денонощно лекарско наблюдение и медицински грижи, включително медикаментозна терапия, сестрински грижи и психологическа подкрепа.

Хосписът не е дом за възрастни хора и не е предназначен за дългосрочно настаняване на лица с относително стабилно здравословно състояние. Престоят в хоспис обикновено е временен и медицински обоснован, свързан с конкретна фаза на заболяването.

Какво означава социална услуга?

Социалната услуга е най-широкото понятие. Тя може да има различни форми – личен асистент, който посещава възрастния човек, или дневен център, в който той пребивава през деня. Други такива форми са социалните домове или защитените жилища за възрастни.

Тези услуги са насочени повече към помощ в ежедневието и социална подкрепа, а не към  медицинска грижа. Подходящи са за хора, които са в състояние да живеят в собствените си домове напълно самостоятелно, но се нуждаят от съдействие в бита.

Защо правилният избор е толкова важен?

Неподходящо избраната услуга може да доведе до недостатъчна или неефективна грижа, излишен стрес за възрастния човек, напрежение в семейството, по-високи разходи без реална полза. Затова е важно, когато се прави изборът да бъдат взети под внимание фактори като:

• възраст;
• здравословното състояние;
• ниво на самостоятелност;
• нужда от медицинско наблюдение;
• потребностите и желанията на възрастния човек, ако е в състояние.

Домът за възрастни хора, хосписът и социалната услуга не са едно и също, макар че са създадени за подкрепа на хората в напреднала възраст. Всяка форма има своята роля и предоставя различно ниво на грижа. Когато разбираме правилно разликите, можем да направим информиран избор, който да бъде в интерес и услуга на възрастния човек – предпоставка за по-добро качество на живот.