Любопитно

Как да различим шарка от обрив

Как да различим шарка от обрив
Spread the love

Шарка или обрив?

Кожният обрив е често срещан симптом, който може да бъде предизвикан от различни причини: вирусни инфекции, алергии, дразнители или хормонални промени. Сред вирусните заболявания шарката (варицела) заема важно място – особено при деца, но и при възрастни, които не са се срещнали с вируса в детството. Важно е да можем да разграничим варицелата от обикновен обрив, за да приложим подходящи мерки и да избегнем усложнения.


Какво е шарка (варицела)?

  • Причинител и начин на заразяване
    • Шарката е вирусно заболяване, причинено от Varicella zoster virus (VZV), което се предава по въздушно-капков път чрез кашлица и кихане или при директен контакт с обривната повърхност на заразено лице.
    • Инкубационният период от заразяване до поява на симптоми е 10–21 дни, а заразният период започва около 2 дни преди появата на обрив и продължава, докато всички везикули не засъхнат и не образуват корички (обикновено 5–7 дни).
  • Симптоми
    • П prodrome (предшестващи признаци): Леко повишена температура (37,5–38,5 °C), раздразнителност, отпадналост, главоболие и в редки случаи – болки в мускулите.
    • Обрив: Първоначално се появяват розови петна (папули), които бързо прерастват във везикули (пълни с течност). Тези везикули могат лесно да се пукат и да отделят леко заразна течност; след това се образуват корички (скорици).
    • Обривът при варицела е характерен, защото се появява на няколко вълни: върху кожата едновременно се наблюдават папули, везикули и вчерашни корички.
  • Локализация
    • Обривните елементи първо се появяват по лицето и скалпа, после се разпространяват по тялото, включително и дланите, стъпалата и лигавиците.
    • Везикулите често са сърбящи, а при близък контакт могат да се предават по дрехите и хавлиите.
  • Усложнения
    • При имунокомпрометирани лица и новородени може да настъпи тежка кожна инфекция (ексфолиация), херпетична пневмония или енцефалит.
    • Вторична бактериална инфекция на везикулите (стрептококи, стафилококи) може да доведе до гнойни корички, лимфангит и лимфаденит.

Какво представлява обикновеният обрив

  • Разнообразие от причини
    • Алергични обриви (уртикария): Розови, сърбящи папули или вретена, които могат да се появят мигновено след контакт с алерген (храни, лекарства, химикали).
    • Контактни дерматити: При досег с дразнител (напр. никел, латекс, сапуни) се появява червен обрив, често ограничен до мястото на контакт, придружен с лющене и сърбеж.
    • Топлинен обрив (милария): Когато потните жлези са блокирани, се появяват малки розови пъпчици по кожата, често под горещи дрехи или в области, където потта не се изпарява лесно.
    • Инфекциозни обриви: Морбили, рубеола, скарлатина, инфекциозен мононуклеоз също дават характерен обрив, но с различен модел на разпространение и системни симптоми.
  • Клиничен вид
    • Обикновените обриви обикновено се явяват като плоски или леко повдигнати червени петна (макули и папули), които рядко преминават във везикули със серозна течност.
    • Липсата на различни „езика” на обрива (едновременно петна, везикули и корички) улеснява разграничаването от шарка.
  • Съпътстващи симптоми
    • При алергичен обрив сърбежът е по-интензивен, но липсва интоксикационно състояние (висока температура, главоболие), освен ако не е свързан с инфекция.
    • При инфекциозни обриви (за разлика от варицелата) често обривът е монофазен: излиза еднократно, без нови групи дни след началото.

Клинични разлики между шарка и обикновен обрив

ПараметърШарка (варицела)Обикновен обрив
НачалоПостепенно, с продромални симптоми (умора, леко неразположение, хрема)Бързо, при контакт с алерген/дразнител/излагане на слънце/топлина
Физикален обривПърво апаратни петна (макули) → бързо преминават към везикули (балончета с течност) → коричкиМакули и папули, рядко везикули; често лющещ се, не се променя толкова бързо
Вълни (развитие)Появява се на няколко вълни; синхронно могат да се видят нови везикули и стари коричкиЕднократно, не се появяват нови елементи след първоначалното изригване
ЛокализацияЛицето, скалпа, тялото, крайници, понякога лигавициОбикновено в зоната на контакт или по определен дерматомен модел
СърбежСилен, особено при везикуларна фазаМоже да е силен (при уртикария) или относителен (при контактни дерматити)
Системни симптомиПовишена температура (38–39 °C), главоболие, отпадналостОбикновено липсват; при инфекциозни обриви – ниска или умерена температура
ЗаразностМного висока; заразен преди обрива и докато има везикули и коричкиАлергичните и контактните обриви не са заразни; някои вирусни обриви са заразни
УсложненияПневмония, енцефалит, бактериална суперинфекция на везикулитеЗависи от причината; при алергии може да доведе до анафилаксия, при дерматити – хронично възпаление

Допълнителни диагностични методи

  • Визуален преглед от дерматолог или педиатър
    • Най-често достатъчно е внимателен оглед от специалист, който разпознава типичните за варицелата везикули и етапите на развитието им.
    • Педиатричният преглед е особено важен при деца под 1 година и при имунокомпрометирани пациенти.
  • Лабораторни изследвания
    • Серологичен тест (IgM и IgG антитела срещу Varicella zoster): Високи IgM нива показват текуща инфекция, IgG – имунитет (прекарана инфекция или ваксинация).
    • PCR (полимеразна верижна реакция) от взета тъкан или от везикула: Бързо и специфично потвърждава наличието на вирусния геном.
  • Кожни тести
    • При съмнения за алергичен обрив могат да се направят кожни проби (прик-тестове) за определяне на конкретен алерген.
  • Клинично проследяване
    • Наблюдение на развитието на обрива в продължение на 2–3 дни позволява окончателна диагноза – дали се появяват нови везикули или не.

Лечение и профилактика

  • Лечение на шарка
    • Симптоматична терапия: Понижаване на температурата с парацетамол (никога аспирин при деца) и прием на много течности.
    • Антивирусни препарати: Ацикловир при възрастни или тежко болни деца, които са в риск от усложнения, или при бременни.
    • Дерматологична грижа: Локални антисептични разтвори (калиев перманганат, гипертоничен разтвор) за предотвратяване на бактериална суперинфекция при пукнатини.
    • Антихистамини: За облекчаване на силен сърбеж (дезлоратадин, цетиризин).
  • Лечение на обикновен обрив
    • При алергична реакция: Спиране на контакта с алергена, антихистамини и локални кортикостероидни кремове.
    • При контактен дерматит: Отстраняване на дразнителя и прилагане на овлажняващи и успокояващи кремове с каламин или физиологични разтвори.
    • При вирусни обриви (морбили, скарлатина): Основно симптоматично лечение, почивка и дехидратация, докато имунната система елиминира вируса.
  • Профилактика на шарка
    • Ваксинация: Жива атенюирана ваксина, прилагана в детството, намалява риска от тежки форми и усложнения.
    • Изолация: Заразни пациенти трябва да бъдат изолирани до спадане на температурата и образуването на корички.

Кога да потърсим лекарска помощ

  • При шарка
    • Висока температура над 39 °C, която не се спуска с аналгетици.
    • Силни болки в гръдния кош или задух (съмнение за пневмония).
    • Гадене, силна отпадналост, отказ от храна и течности (риск от дехидратация).
    • Възможни невролоgични симптоми – главоболие, обърканост, което може да е признак за енцефалит.
  • При обикновен обрив
    • Разпространяващ се ексфолиращ дерматит или гнойни рани (риск от бактериална инфекция).
    • Анафилактични симптоми (задух, отоци, силен сърбеж) при алергичен обрив – нужда от спешно лечение и епинефринова автоинжекция.
    • Обрив, съпроводен с болки в ставите, коремни болки и температура (възможна системна инфекция).

Варицелният обрив (шарка) и разнообразните видове кожни обриви могат да си приличат, но имат характерни отличителни белези: везикули с течност, развитие в няколко вълни и съпътстващи системни симптоми при шарка, докато обикновените обриви са еднократни, с плоски или леко повдигнати петна, често без вирусна интоксикация.

Съсредоточете се върху детайли като вид на пораженията (папули, везикули, корички), системни знаци (температура, общо състояние) и анамнеза (контакти със заразни хора, алергени). При най-малко съмнение, особено ако се появят усложнения или тежки симптоми, незабавно се консултирайте с лекар-дерматолог или педиатър. Правилната диагноза и своевременните грижи ще помогнат за бързото възстановяване и ще минимизират риска от усложнения.

Вижте още

От къде да купя скандинавски мъх

Николина Иванова

Колко сол се слага на кисело зеле

Николина Иванова

Пожелания за пълнолетие

Николина Иванова