Любопитно

Как да различим шарка от обрив

Как да различим шарка от обрив
Spread the love

Шарка или обрив?

Кожният обрив е често срещан симптом, който може да бъде предизвикан от различни причини: вирусни инфекции, алергии, дразнители или хормонални промени. Сред вирусните заболявания шарката (варицела) заема важно място – особено при деца, но и при възрастни, които не са се срещнали с вируса в детството. Важно е да можем да разграничим варицелата от обикновен обрив, за да приложим подходящи мерки и да избегнем усложнения.


Какво е шарка (варицела)?

  • Причинител и начин на заразяване
    • Шарката е вирусно заболяване, причинено от Varicella zoster virus (VZV), което се предава по въздушно-капков път чрез кашлица и кихане или при директен контакт с обривната повърхност на заразено лице.
    • Инкубационният период от заразяване до поява на симптоми е 10–21 дни, а заразният период започва около 2 дни преди появата на обрив и продължава, докато всички везикули не засъхнат и не образуват корички (обикновено 5–7 дни).
  • Симптоми
    • П prodrome (предшестващи признаци): Леко повишена температура (37,5–38,5 °C), раздразнителност, отпадналост, главоболие и в редки случаи – болки в мускулите.
    • Обрив: Първоначално се появяват розови петна (папули), които бързо прерастват във везикули (пълни с течност). Тези везикули могат лесно да се пукат и да отделят леко заразна течност; след това се образуват корички (скорици).
    • Обривът при варицела е характерен, защото се появява на няколко вълни: върху кожата едновременно се наблюдават папули, везикули и вчерашни корички.
  • Локализация
    • Обривните елементи първо се появяват по лицето и скалпа, после се разпространяват по тялото, включително и дланите, стъпалата и лигавиците.
    • Везикулите често са сърбящи, а при близък контакт могат да се предават по дрехите и хавлиите.
  • Усложнения
    • При имунокомпрометирани лица и новородени може да настъпи тежка кожна инфекция (ексфолиация), херпетична пневмония или енцефалит.
    • Вторична бактериална инфекция на везикулите (стрептококи, стафилококи) може да доведе до гнойни корички, лимфангит и лимфаденит.

Какво представлява обикновеният обрив

  • Разнообразие от причини
    • Алергични обриви (уртикария): Розови, сърбящи папули или вретена, които могат да се появят мигновено след контакт с алерген (храни, лекарства, химикали).
    • Контактни дерматити: При досег с дразнител (напр. никел, латекс, сапуни) се появява червен обрив, често ограничен до мястото на контакт, придружен с лющене и сърбеж.
    • Топлинен обрив (милария): Когато потните жлези са блокирани, се появяват малки розови пъпчици по кожата, често под горещи дрехи или в области, където потта не се изпарява лесно.
    • Инфекциозни обриви: Морбили, рубеола, скарлатина, инфекциозен мононуклеоз също дават характерен обрив, но с различен модел на разпространение и системни симптоми.
  • Клиничен вид
    • Обикновените обриви обикновено се явяват като плоски или леко повдигнати червени петна (макули и папули), които рядко преминават във везикули със серозна течност.
    • Липсата на различни „езика” на обрива (едновременно петна, везикули и корички) улеснява разграничаването от шарка.
  • Съпътстващи симптоми
    • При алергичен обрив сърбежът е по-интензивен, но липсва интоксикационно състояние (висока температура, главоболие), освен ако не е свързан с инфекция.
    • При инфекциозни обриви (за разлика от варицелата) често обривът е монофазен: излиза еднократно, без нови групи дни след началото.

Клинични разлики между шарка и обикновен обрив

ПараметърШарка (варицела)Обикновен обрив
НачалоПостепенно, с продромални симптоми (умора, леко неразположение, хрема)Бързо, при контакт с алерген/дразнител/излагане на слънце/топлина
Физикален обривПърво апаратни петна (макули) → бързо преминават към везикули (балончета с течност) → коричкиМакули и папули, рядко везикули; често лющещ се, не се променя толкова бързо
Вълни (развитие)Появява се на няколко вълни; синхронно могат да се видят нови везикули и стари коричкиЕднократно, не се появяват нови елементи след първоначалното изригване
ЛокализацияЛицето, скалпа, тялото, крайници, понякога лигавициОбикновено в зоната на контакт или по определен дерматомен модел
СърбежСилен, особено при везикуларна фазаМоже да е силен (при уртикария) или относителен (при контактни дерматити)
Системни симптомиПовишена температура (38–39 °C), главоболие, отпадналостОбикновено липсват; при инфекциозни обриви – ниска или умерена температура
ЗаразностМного висока; заразен преди обрива и докато има везикули и коричкиАлергичните и контактните обриви не са заразни; някои вирусни обриви са заразни
УсложненияПневмония, енцефалит, бактериална суперинфекция на везикулитеЗависи от причината; при алергии може да доведе до анафилаксия, при дерматити – хронично възпаление

Допълнителни диагностични методи

  • Визуален преглед от дерматолог или педиатър
    • Най-често достатъчно е внимателен оглед от специалист, който разпознава типичните за варицелата везикули и етапите на развитието им.
    • Педиатричният преглед е особено важен при деца под 1 година и при имунокомпрометирани пациенти.
  • Лабораторни изследвания
    • Серологичен тест (IgM и IgG антитела срещу Varicella zoster): Високи IgM нива показват текуща инфекция, IgG – имунитет (прекарана инфекция или ваксинация).
    • PCR (полимеразна верижна реакция) от взета тъкан или от везикула: Бързо и специфично потвърждава наличието на вирусния геном.
  • Кожни тести
    • При съмнения за алергичен обрив могат да се направят кожни проби (прик-тестове) за определяне на конкретен алерген.
  • Клинично проследяване
    • Наблюдение на развитието на обрива в продължение на 2–3 дни позволява окончателна диагноза – дали се появяват нови везикули или не.

Лечение и профилактика

  • Лечение на шарка
    • Симптоматична терапия: Понижаване на температурата с парацетамол (никога аспирин при деца) и прием на много течности.
    • Антивирусни препарати: Ацикловир при възрастни или тежко болни деца, които са в риск от усложнения, или при бременни.
    • Дерматологична грижа: Локални антисептични разтвори (калиев перманганат, гипертоничен разтвор) за предотвратяване на бактериална суперинфекция при пукнатини.
    • Антихистамини: За облекчаване на силен сърбеж (дезлоратадин, цетиризин).
  • Лечение на обикновен обрив
    • При алергична реакция: Спиране на контакта с алергена, антихистамини и локални кортикостероидни кремове.
    • При контактен дерматит: Отстраняване на дразнителя и прилагане на овлажняващи и успокояващи кремове с каламин или физиологични разтвори.
    • При вирусни обриви (морбили, скарлатина): Основно симптоматично лечение, почивка и дехидратация, докато имунната система елиминира вируса.
  • Профилактика на шарка
    • Ваксинация: Жива атенюирана ваксина, прилагана в детството, намалява риска от тежки форми и усложнения.
    • Изолация: Заразни пациенти трябва да бъдат изолирани до спадане на температурата и образуването на корички.

Кога да потърсим лекарска помощ

  • При шарка
    • Висока температура над 39 °C, която не се спуска с аналгетици.
    • Силни болки в гръдния кош или задух (съмнение за пневмония).
    • Гадене, силна отпадналост, отказ от храна и течности (риск от дехидратация).
    • Възможни невролоgични симптоми – главоболие, обърканост, което може да е признак за енцефалит.
  • При обикновен обрив
    • Разпространяващ се ексфолиращ дерматит или гнойни рани (риск от бактериална инфекция).
    • Анафилактични симптоми (задух, отоци, силен сърбеж) при алергичен обрив – нужда от спешно лечение и епинефринова автоинжекция.
    • Обрив, съпроводен с болки в ставите, коремни болки и температура (възможна системна инфекция).

Варицелният обрив (шарка) и разнообразните видове кожни обриви могат да си приличат, но имат характерни отличителни белези: везикули с течност, развитие в няколко вълни и съпътстващи системни симптоми при шарка, докато обикновените обриви са еднократни, с плоски или леко повдигнати петна, често без вирусна интоксикация.

Съсредоточете се върху детайли като вид на пораженията (папули, везикули, корички), системни знаци (температура, общо състояние) и анамнеза (контакти със заразни хора, алергени). При най-малко съмнение, особено ако се появят усложнения или тежки симптоми, незабавно се консултирайте с лекар-дерматолог или педиатър. Правилната диагноза и своевременните грижи ще помогнат за бързото възстановяване и ще минимизират риска от усложнения.

Вижте още

Как да си направим омбре сами

Николина Иванова

Как да си направим домашен балсам за устни

Николина Иванова

За колко време излиза решение за инвалидна пенсия

Николина Иванова