Парламентът прие закон за контрол над корупционния риск

Агенцията за публичните предприятия и контрол ще следи за спазването на новите етични правила

Народното събрание прие окончателно промени в Закона за публичните предприятия, с които се въвеждат строги изисквания за контрол на корупционния риск. Решението, гласувано днес в пленарната зала, задължава всички държавни и общински фирми да внедрят специализирани системи за управление на риска и да назначат „служители по почтеност“.

Мерките са в изпълнение на препоръки от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и са ключова част от ангажиментите на страната по Националния план за възстановяване и устойчивост, съобщи БТА.

Нови правомощия и срокове

Законът разширява значително функциите на Агенцията за публичните предприятия и контрол. Институцията ще има задачата да одобрява системите за управление на корупционния риск и да контролира тяхното реално изпълнение. Агенцията ще утвърди и единен Кодекс за етично поведение, който ще бъде задължителен за всички служители в сектора.

Според приетите текстове, публичните предприятия трябва да въведат новите системи в едномесечен срок след одобрението им от Агенцията. Етичният кодекс пък трябва да започне да се прилага до 14 дни след публикуването му.

Предприятията ще бъдат задължени да включват в своите междинни и годишни доклади специални отчети за оценката и контрола на корупционните рискове, информира още БТА.

Критики от опозицията

Промените бяха посрещнати с остри критики от парламентарната група на „Възраждане„. Депутатът Борислав Аладжов изрази съмнение в ефективността на новите мерки.

„На всички ни е ясно, че досега назначенията в тези бордове се разпределят от управляващото мнозинство. Конкурсите, ако въобще има такива, почти винаги са формални, а правилните хора, така или иначе, се спускат и без тях“, заяви Аладжов, цитиран от БНР.

Според опозицията, измененията не предоставят реални инструменти за справяне с корупционните практики, а създават само привидност за контрол върху назначенията в управителните органи на държавните дружества.